РЕАЛНОСТ
Навън е паднала нощта
ала душата ми будува
за теб си мисля аз сега,
за теб сърцето ми жадува.
И търся в празното легло,
с ръцете трескаво опипвам
дали си тук или греша
и пак бълнувам че те имам.
Да си до мен, да те докосвам
и устни в твойте аз да впия,
с ръцете си да те обгърна
и любовта си да разкрия.
Мечтите ми далеч ме носят
но друга е реалността,
далеч си ти а твойте мисли,
аз знам не са за мен сега.
Навънка май се съмва вече
и тъмнината си отива,
но болка черна във сърцето
и през деня остава жива.
Да бе за ден, да бе за два
да мине и да те забравя,
но не минава за беда,
до гроба ми отвори рана...